Декларация

Черноморска  правна общност - неправителствена организация на  съдии, прокурори, адвокати и университетски преподаватели, на базата на  десетгодишния си   изследователски опит  в областта на българската правосъдна система  и по повод редовният мониторингов доклад на Европейската комисия –23 юли 2008 год. заявяваме:

1.  Присъединяваме се   към   направените в доклада констатации  и сме напълно съгласни, че приетият през 2006 г. Наказателно-процесуален кодекс   не допринесе за подобряване на ефикасността на досъдебната фаза от наказателния процес, което за нас магистратите бе очевидно още при приемането му.

Въпреки ,че новият НПК въведе  работещи  съкратени  следствени  процедури  като цяло запази   тромавия наказателен процес и  статуквото, даващо превес на правата на  извършители на престъпления пред правата  на жертвите  от престъпни деяния.

2.  С новия НПК се ампутираха компетенциите на следствения апарат без да бъде направена предварителна  правно-аксонометрична  проекция   за адаптивността на нововъведения дознателски  апарат. Пред правните знания  и  опита на следователите беше  предпочетен дознателския  апарат, който до момента остава  кадрово непопълнен, технически  необезпечен и  ниско  заплатен. Крайният резултат е некомпетентно разследване, претоварване с висящи на производство дела, текучество на кадрите. Некомпетентната реформа прехвърли проблемите на следствието върху дознанието и въвлече прокурорите в отговорност провъзгласявайки ги за ”господар“ на досъдебното производство.

3.  Приемаме препоръките за изясняване ролите и отговорностите на участниците в досъдебното производство но считаме, че това  следва да бъде направено и за съдебната фаза. Съдът е този който казва, кои лица са виновни, но само въз основа на  доказателства събрани по  законов ред. Магистратите следва да правораздават съобразявайки се само със закона, а не под обществен натиск. Обществото има право да знае, ако  общоизвестни факти са недоказани в съда  по чия вина е станало  това.

 Необходима е цялостна промяна във философията на  наказателния процес.

Обявяваме се в  подкрепа на  болшинството от българските адвокатите , които    участват в процеса само с правни средства и работят  за провеждането на справедлив  процес .Считаме , НПК широко  възпроизвежда  международните норми за  защита на човешките права ,от  които страните в процеса не следва да излизат.

 4.  Приемаме необходимостта от ясна стратегия и категоричен ангажимент на всички равнища за реформиране на  съдебната система. Това обаче е възможно само на базата на знания за  необходимостта  от синергия между   структура, функции, компетенции, техническа обезпеченост и прецизен кадрови подбор, както на магистратския  състав, така и на администрацията в съдебната система.

Управленските процеси в държавата ще се дисциплинират и българските граждани ще  се чувстват  защитени от закона само    при  бърза и  компетентна  реакция на правосъдната система  от магистратите, които внушават респект и доверие.

В годините обаче се наблюдават непотични  кръгове, които влошават антикорупционната среда, формират “приватизирани територии на действие”,  стесняват приложното поле на закона. Въведеният случаен принцип на разпределение на делата не е бариера  срещу тези явления.

Българската съдебна система вече повече от година е част от европейската съдебна система  но по места повечето от колегите ни нямат усещането ,че са европейски магистрати. Необходимо е изграждането на постоянно действаща система за обучение по европейско право. Инцидентните семинари не дават нивото на обучение , от което системата се нуждае.

Не следва да се забравя ,че българската съдебна система претърпя  реформа в ход, когато държавата промени базата и надстройката си. Справи се с пороя от дела по  базисни и надстроечни закони, пое  и обработи делата по реституционните процеси, по приватизацията, по развихрилата се  делнична престъпност. .Въпреки изредените по-горе недостатъци тя  е   жизнена   и работи ,но уви  обществото се фокусира повече в недостатъците ,което намираме  за нормално. 

Борбата с престъпността по високите етажи е  предизвестен неуспешен тест, резултат от високата степен на политическа зависимост на съдебната система и ясните симптоми на глобален корупционен захват  в държавата.

Следва да се знае, че  негативните констатации   на доклада, които  остро се  проявяват  днес  са резултат от грешки  насложени   назад във времето.

Непростимо е незнанието на формите на управление на съдебната система, което наблюдавахме в годините:

·        нормативно-правното  управление  по силата на актовете на Народното събрание , за което  магистратите не могат да носят  отговорност

·        оперативно управление  и вътрешен контрол на системата като цяло  и  самостоятелно     оперативното управление на съда, прокуратурата и следствието, за което очакваме ,че постоянно действащият Висш съдебен съвет  и Инспекторатът към него ще развият  капацитет.

Действена  съдебна реформа е възможна само на базата на  синергезиране на структурата , функциите , компетенциите  , кадровия състав, техническото и материално   обезпечение на системата при синхрон  на двете  форми на управление .

Всяко изваждане на  “трионът” на реформите е  ясен знак за некомпетентност и неразбиране на процесите, протичащи в  съдебната система и на истинските причини довели до този критичен доклад.

В заключение бихме искали да подчертаем, че не сме  изненадани от  негативните констатации  на доклада, защото ние самите отдавна говорим за това  в очакване  властта да ни чуе.